ЗА КАКВО СМЕ РОДЕНИ ...
Лозан Такев
С Любо имахме общи другари, общи хрумвания, общи обичани поети. Един от тях беше Владимир Башев, а неговият стих: " Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени ", оракулски се трансформира и в мото на живота му.
Два дни преди да извърши своите съдържателни 80 години, след продължително боледуване, безшумно и неусетно Любо си отиде. И ненадейно затворихме биографичната му страница, в която думите създател, основател, създател, ерудит остават с основни букви. Журналистът, общественикът, приятелят Любомир Коларов остави значими следи през живота си. Сигурно приятелите му и наборниците от ракетните войски ще си спомнят положителни думи и каузи от военната им работа, каквито са и спомените от Първа мъжка гимназия в столицата.
А съвипускниците от Московския държавен университет помнят и добрината, и компентентността на своя състудент през миналия век.
През 1968 година Любо става кореспондент, коментатор и редактор в Българската национална телевизия. Тогава стана и първата ми среща с невероятния млад и благонадежден публицист на улица " Сан Стефано " 29. Оказах се негов нещатен помощник в основна редакция " Информация ", където той по-късно беше и заместител основен редактор, основен редактор на на " Светът в деяние ", сътрудник на малкия екран ни в Москва в периода 1971 - 1977 година.
По щастливо съвпадане тогава и аз бях на работа в Съветския съюз и общите ни прекарвания имаха също своите делнични и празнични събития. Неотлъчно бяхме и в следващите години, когато към този момент нямаше Съюз на съветските социалистически републики, нямаше Българска комунистическа партия, нямаше ДКМС, само че останаха русофилските ни убеждения и обичания ни стих на Башев.
Любо беше мощно зает политически, беше член на Българска социалистическа партия, депутат, ръководител на Комитета по пощи и далекосъобщителни връзки, а готовността му да се притече на помощ, да окаже подпомагане, да даде верен съвет, да остави правилно обръщение правеше всеотдайността му безкористна и паметна. Любо беше основен редактор на вестник " Вечерни вести ", а Сапарева баня го разгласи за собствен почетен жител.
Любомир Коларов имаше задача. Паметта беше в съзнателната му креативна активност. Той остави над стотина филми, излъчвания, изявленията със международни персони, президенти, министър председатели, остави забележителни филми за Никарагуа, Чили, Япония, Куба, Южен Йемен, Афганистан, Бразилия, Коста Рика, Пакистан.
Междувременно се отдаде и на ярка социална активност. Стана ръководител на Дружеството за другарство с Русия " Александър Невски " и на фондацията " Героите на България ", които записаха редица паметни събития. Сътвориха монументи на Александър Пушкин до Руската черква в столицата през 2007 година, монумент на ген. Йосиф Гурко във връзка със 135 годишнина от Освобождението на София, Паметник на българския опълченец.
И в този момент, когато мина край паметника на опълченеца, няма по какъв начин да не си спомня и за Любо Коларов и за стиха на Башев: " Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени "...>
С Любо имахме общи другари, общи хрумвания, общи обичани поети. Един от тях беше Владимир Башев, а неговият стих: " Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени ", оракулски се трансформира и в мото на живота му.
Два дни преди да извърши своите съдържателни 80 години, след продължително боледуване, безшумно и неусетно Любо си отиде. И ненадейно затворихме биографичната му страница, в която думите създател, основател, създател, ерудит остават с основни букви. Журналистът, общественикът, приятелят Любомир Коларов остави значими следи през живота си. Сигурно приятелите му и наборниците от ракетните войски ще си спомнят положителни думи и каузи от военната им работа, каквито са и спомените от Първа мъжка гимназия в столицата.
А съвипускниците от Московския държавен университет помнят и добрината, и компентентността на своя състудент през миналия век.
През 1968 година Любо става кореспондент, коментатор и редактор в Българската национална телевизия. Тогава стана и първата ми среща с невероятния млад и благонадежден публицист на улица " Сан Стефано " 29. Оказах се негов нещатен помощник в основна редакция " Информация ", където той по-късно беше и заместител основен редактор, основен редактор на на " Светът в деяние ", сътрудник на малкия екран ни в Москва в периода 1971 - 1977 година.
По щастливо съвпадане тогава и аз бях на работа в Съветския съюз и общите ни прекарвания имаха също своите делнични и празнични събития. Неотлъчно бяхме и в следващите години, когато към този момент нямаше Съюз на съветските социалистически републики, нямаше Българска комунистическа партия, нямаше ДКМС, само че останаха русофилските ни убеждения и обичания ни стих на Башев.
Любо беше мощно зает политически, беше член на Българска социалистическа партия, депутат, ръководител на Комитета по пощи и далекосъобщителни връзки, а готовността му да се притече на помощ, да окаже подпомагане, да даде верен съвет, да остави правилно обръщение правеше всеотдайността му безкористна и паметна. Любо беше основен редактор на вестник " Вечерни вести ", а Сапарева баня го разгласи за собствен почетен жител.
Любомир Коларов имаше задача. Паметта беше в съзнателната му креативна активност. Той остави над стотина филми, излъчвания, изявленията със международни персони, президенти, министър председатели, остави забележителни филми за Никарагуа, Чили, Япония, Куба, Южен Йемен, Афганистан, Бразилия, Коста Рика, Пакистан.
Междувременно се отдаде и на ярка социална активност. Стана ръководител на Дружеството за другарство с Русия " Александър Невски " и на фондацията " Героите на България ", които записаха редица паметни събития. Сътвориха монументи на Александър Пушкин до Руската черква в столицата през 2007 година, монумент на ген. Йосиф Гурко във връзка със 135 годишнина от Освобождението на София, Паметник на българския опълченец.
И в този момент, когато мина край паметника на опълченеца, няма по какъв начин да не си спомня и за Любо Коларов и за стиха на Башев: " Ако няма какво да дадем на света, защо сме родени "...>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ